На днешна дата баща ми е с напълно бяла коса. Не, не е пенсионер, а напротив даже заветните 50 не е ударил човечеца. Да чукнем на дърво и здравословни проблеми няма. Тялото му за възрастта му е повече от идеално, изглежда си младолик. Ама на, човекът е с бяла коса! Причина си има и тя е една и това е принцесата т.е аз. Като малка принцесата за какво ли не се тръшкаше (аз още от тогава съм си гевезе) ама не то кукла дето акала, кукла дето можела да пие от пилешката супа на баба, БМХ ама луд скандал защо е черен, а не розов. Принцесата колкото повече разстяла толкова повече искала и толкова по-големи ставали желанията и. Но аз съм си принцесата на татко и това е ясно от както свят светува. Като бях по-малка и по-глупава, но това е леко спорно дали сега съм по-глупава или тогава бях, летните ваканции бяха пика на желанията ми. Една година Митко от съседният клас ми каза, че щели да ходят на море в Приморско, а аз защото го харесвах му теглих една лъжа, че и ние ще ходим там. Прибирам се вкъщи и веднага в главата ми се ражда болната идея, че принцесата иде ли в Приморско и вече с Митко нещата ще се развият като в латино-американски сериал (повлияна от Касандра и Джовисна по него време): тичащи по плажа, пиещи лимонада, две усмихнати хлапета хванати за ръце, а аз нали от малка съм си с болен мозък и още от тогава си мислех: „Ами да, що пък не? Гледаш даже след 20 години сме се оженили“.  Легнах си след училище в розовата стая и започнах да си мъдря плана как да убедя баща ми да отидем не на Златни пясъци, а в Приморско. На вечеря съобщих: „А пък тате Митко щял да ходи с техните в Приморско“, а баща ми ме погледна, усмихна се и продължи да вечеря. Това беше достатъчно за моята нервна криза (още от ранна детска възраст съм си ярък представител на зодията си). Ама айде и ние да отидем там, вие не ме обичате, ще се самоубия, нямам търпение да навърша 18 и да се махна от вкъщи и все така до болка познати на всички минали през тежкият период от живота на един човек – пубертета. Баща ми милия човечец тогава как се мъчеше да ми обясни, че е направил резервацията преди месеци, че е платил вече, че имало басейн в хотела, но аз си знаех моето. Изкарах цялото море циврейки, цупейки се, отказах да ям, всеки ден на закуска обявявах, че никога това, което аз искам не става. В крайна сметка не стигнах до Приморско, окепазих цялата си почивка, както и тази на баща ми. Заплашвах го, че докато са на вечеря с мама, на която аз отказвах да отида, ще се самоубия. Баща ми едва не получи инфаркт на тази почивка от мен.  Така и не ми се скара, не ми се развика, не ми удари и един шамар, а само ми каза „Най-лесно е да обвиняваш другите за нещата, които не си постигнал или направил  сам. Единствената ми грешка е, че не съм те научил да си щастлива, където и да се намираш, защото ако беше така щеше да изкараш една много приятна почивка“.  Следващия път, когато видя баща ми ще му се извиня. Ако днес можех да съм отново на 15 с удоволствие щях да приема. Всъщност не съм ходила с родителите си на почивка от 9години, но разбрах, че най-хубавите места на света са тези, на които си истински щастлив и местата, които споделяш с хората, които обичаш.

P.S. Наскоро Митко ми прати показа за приятелство във фейсбук. Отказах. =)