Вижте сега,
има жени и жени. Аз от онези жени така и не успях да стана. Има жени, които
следят какво хапва половинката им за обяд, гладят му ризките, перат му
чорапките, а някой направо си му оставят чашка вода до леглото (миличкият ако
ожаднее вечер). Извинете, той малък ли е? Станал е на 30 и до сега не се е
научил какво да яде за обяд ли? Има жени, които хапват и не напълняват, такива
които си лягат на време, такива които мъжете им ги уважават безкрайно много,
такива които не знаят що е ревност, такива които никога не са ги зарязвали,
такива които служат за пример и ги сочат с пръст... Аз обаче не успях да стана
от онези жени, а ако трябва да бъда точна нито съм имала желание, нито съм
опитвала да стана. Аз излизам и отивам в Борисовата и от Борово до там съм
качила 2кг от въздуха!
Най-омразните
ми фрази.
1. „Айде бе миличка, ти толкова ли не си
вярваш?“ Ей това...! Значи колкото пъти аз заговоря за безмилостната ревност,
която ме разяжда, някоя нимфа веднага ще ми се включи с тези думи. Извинявай,
ти имаш ли време от пране на чорапи изобщо да се замислиш къде ти е мъжа? Или
пък тези, които твърдят, че изобщо нямат нужда да телефонират на мъжете си. Е
бога ми, аз на 3-4 часа ако не го чуя веднага главата ми ражда сцени от зад
кулисите на Виктория Сикрет.
P.S. това е болестно състояние наследено от баба ми. Женицата
е на 60 и кусур и още следи дядо ми. Хобито на дядо ми е да флиртува с
пенсионерките от квартала. Извод: Мъжете и на 70 го могат!
„Има
много по-тежки неща в живота от любовната мъка“ Колкото пъти се разделя с някой
или да бъдем по-точни ме зареже някой, преживявам сцена от Анатомията на Грей.
Сърцебиене, разкъсване на дробове, чревно разстройство. И в този момент пак с
включва някоя остроумна нимфа, която твърди, че „Мила, моля ти се! Да не е
последният мъж на планетата! Заслужаваш много по-добро“. Айде стани и ми го доведи
това „по-доброто“!
P.S. Това не знам от кого съм го наследила, но има хора,
които къде къде по-леко преминават през етапа на раздялата. Хора, поздавявам ви
от сърце!
„Неговите пари са и мои пари!“ Да харчиш парите на един
мъж звучи много хубаво или да бъда по-точна винаги ми е звучало много хубаво.
Има жени, които си го правят! Евала! Но аз и от тези жени не успях да стана,
обвинявам баща си! Той винаги ми е казвал, че една жена трябва да е независима
и да си има свои пари. Когато дойде сметката винаги ама винаги си вадя
портмонето, не обичам да ми плащат сметките, аз съм едни гърди напред и си имам
мои лични доходи.
... и така мога да продължа до безкрайност. Аз от онези-тези
жени не успях да стана. Зарязват ме - тръшкам се, обичат ме – ревнувам ги,
искат да ми плащат – плащам си и си тръгвам.
P.S. Колкото и да ти се пикае, винаги най-много ти се допикава
пред входната врата. Така и в любовта, когато той реши да си тръгне, ти
решаваш, че още повече се влюбваш в него. Ей, не можем да постискаме още 2 мин.