Anna Dello Russo и зад нея реклама/офис на Bulgaria Air. 

I like! 

Пиша си в последно време. Ей така, от яд, от болка, от отчаяние, от любов, от страст. Аз май харесвам лошите момчета или поне такава справка си направих вчера докато разгръщах из дълбините на мозъка си последните животни, с които съм излизала. Животни да, те не са хора. Все да те ограбят, все да насинят кожата ти, все да изпият всичката ти енергия, да изтръгнат сърцето ти. Хищници. Май това е думата. Та едно от последните животни около мене. Да кажем един опусун. Опусуна ми звънеше по 100 пъти на ден, гледаше ме лошо все едно съм му изяла таратора с виличка, подчертавам с виличка, разхождаше ме напред-назад с грозната си кола, която дори беше и грозен цвят и продължаваше да ме гледа едно такова лошо. Сигурно си мислят, че като ме гледат лошо и аз нали съм една такава глуповата цицеста девойка и нали би трябвало да имам респект от тях. Да, ама неее. Та опосума ме гледа лошо, но в същото време ми се обяснява в любов. Само, че аз нали и аз съм си животно, хапя, блъскам, удрям. Привидно едно бозайниче, една кравичка, но само привидно. Вътре обаче се крие звяр. Змия, даже не просто змия да бъда по-точна черна мамба. И така опусума разбра, че нещата няма да бъдат прости с мен и започна да се оплаква на другите животни. Да, разни не само привидно кравички, но и с душа на кравичка. И в зоопарка настава един хаос, че кравата не е крава, а змия и се държи много, много лошо с опусума. И той отчаян започва да вади едни суперлативи на змията: „Змия, ще бъда или с теб, или с никой друг!!!“. Змията обаче нали не обича такива лигави любовни изляния решава да си тръгне преди да е прехапала гърлото на опусума. Та страдал опусума ама само привидно, както винаги става в зоопарка (живота). Опусумите страдат по 1-2 дена, с другите животни оплюват змиите, хвърлят камъни по тях, мразят ги, ненавиждат ги, а вечер всичките маструбират с мисълтта за някоя змия. Та пият опусумите, пушат пак един два дни и след максимум една седмица си намират нова крава ама този път послушна. Преглеждат я хубаво да не излезе изгнила като предната, преглеждат да няма змия или тигрица вътре и си я вземат да си я гледат в домашни условия. И такам опусума е щастлив, кравата го слуша, но вечер си ляга целува кравата и сънува змията.

P.S Не знам дали друг на тази планета би се сетил, че може да излезе много читава връзка между опусун и крава. Или поне докато кравата не мине отгоре върху опусума докато правят ... любов.

Вижте сега, има жени и жени. Аз от онези жени така и не успях да стана. Има жени, които следят какво хапва половинката им за обяд, гладят му ризките, перат му чорапките, а някой направо си му оставят чашка вода до леглото (миличкият ако ожаднее вечер). Извинете, той малък ли е? Станал е на 30 и до сега не се е научил какво да яде за обяд ли? Има жени, които хапват и не напълняват, такива които си лягат на време, такива които мъжете им ги уважават безкрайно много, такива които не знаят що е ревност, такива които никога не са ги зарязвали, такива които служат за пример и ги сочат с пръст... Аз обаче не успях да стана от онези жени, а ако трябва да бъда точна нито съм имала желание, нито съм опитвала да стана. Аз излизам и отивам в Борисовата и от Борово до там съм качила 2кг от въздуха!

Най-омразните ми фрази.

1.   „Айде бе миличка, ти толкова ли не си вярваш?“ Ей това...! Значи колкото пъти аз заговоря за безмилостната ревност, която ме разяжда, някоя нимфа веднага ще ми се включи с тези думи. Извинявай, ти имаш ли време от пране на чорапи изобщо да се замислиш къде ти е мъжа? Или пък тези, които твърдят, че изобщо нямат нужда да телефонират на мъжете си. Е бога ми, аз на 3-4 часа ако не го чуя веднага главата ми ражда сцени от зад кулисите на Виктория Сикрет.

P.S. това е болестно състояние наследено от баба ми. Женицата е на 60 и кусур и още следи дядо ми. Хобито на дядо ми е да флиртува с пенсионерките от квартала. Извод: Мъжете и на 70 го могат!

„Има много по-тежки неща в живота от любовната мъка“ Колкото пъти се разделя с някой или да бъдем по-точни ме зареже някой, преживявам сцена от Анатомията на Грей. Сърцебиене, разкъсване на дробове, чревно разстройство. И в този момент пак с включва някоя остроумна нимфа, която твърди, че „Мила, моля ти се! Да не е последният мъж на планетата! Заслужаваш много по-добро“. Айде стани и ми го доведи това „по-доброто“!

P.S. Това не знам от кого съм го наследила, но има хора, които къде къде по-леко преминават през етапа на раздялата. Хора, поздавявам ви от сърце! 

„Неговите пари са и мои пари!“ Да харчиш парите на един мъж звучи много хубаво или да бъда по-точна винаги ми е звучало много хубаво. Има жени, които си го правят! Евала! Но аз и от тези жени не успях да стана, обвинявам баща си! Той винаги ми е казвал, че една жена трябва да е независима и да си има свои пари. Когато дойде сметката винаги ама винаги си вадя портмонето, не обичам да ми плащат сметките, аз съм едни гърди напред и си имам мои лични доходи.

... и така мога да продължа до безкрайност. Аз от онези-тези жени не успях да стана. Зарязват ме - тръшкам се, обичат ме – ревнувам ги, искат да ми плащат – плащам си и си тръгвам.

P.S. Колкото и да ти се пикае, винаги най-много ти се допикава пред входната врата. Така и в любовта, когато той реши да си тръгне, ти решаваш, че още повече се влюбваш в него. Ей, не можем да постискаме още 2 мин. 

На днешна дата баща ми е с напълно бяла коса. Не, не е пенсионер, а напротив даже заветните 50 не е ударил човечеца. Да чукнем на дърво и здравословни проблеми няма. Тялото му за възрастта му е повече от идеално, изглежда си младолик. Ама на, човекът е с бяла коса! Причина си има и тя е една и това е принцесата т.е аз. Като малка принцесата за какво ли не се тръшкаше (аз още от тогава съм си гевезе) ама не то кукла дето акала, кукла дето можела да пие от пилешката супа на баба, БМХ ама луд скандал защо е черен, а не розов. Принцесата колкото повече разстяла толкова повече искала и толкова по-големи ставали желанията и. Но аз съм си принцесата на татко и това е ясно от както свят светува. Като бях по-малка и по-глупава, но това е леко спорно дали сега съм по-глупава или тогава бях, летните ваканции бяха пика на желанията ми. Една година Митко от съседният клас ми каза, че щели да ходят на море в Приморско, а аз защото го харесвах му теглих една лъжа, че и ние ще ходим там. Прибирам се вкъщи и веднага в главата ми се ражда болната идея, че принцесата иде ли в Приморско и вече с Митко нещата ще се развият като в латино-американски сериал (повлияна от Касандра и Джовисна по него време): тичащи по плажа, пиещи лимонада, две усмихнати хлапета хванати за ръце, а аз нали от малка съм си с болен мозък и още от тогава си мислех: „Ами да, що пък не? Гледаш даже след 20 години сме се оженили“.  Легнах си след училище в розовата стая и започнах да си мъдря плана как да убедя баща ми да отидем не на Златни пясъци, а в Приморско. На вечеря съобщих: „А пък тате Митко щял да ходи с техните в Приморско“, а баща ми ме погледна, усмихна се и продължи да вечеря. Това беше достатъчно за моята нервна криза (още от ранна детска възраст съм си ярък представител на зодията си). Ама айде и ние да отидем там, вие не ме обичате, ще се самоубия, нямам търпение да навърша 18 и да се махна от вкъщи и все така до болка познати на всички минали през тежкият период от живота на един човек – пубертета. Баща ми милия човечец тогава как се мъчеше да ми обясни, че е направил резервацията преди месеци, че е платил вече, че имало басейн в хотела, но аз си знаех моето. Изкарах цялото море циврейки, цупейки се, отказах да ям, всеки ден на закуска обявявах, че никога това, което аз искам не става. В крайна сметка не стигнах до Приморско, окепазих цялата си почивка, както и тази на баща ми. Заплашвах го, че докато са на вечеря с мама, на която аз отказвах да отида, ще се самоубия. Баща ми едва не получи инфаркт на тази почивка от мен.  Така и не ми се скара, не ми се развика, не ми удари и един шамар, а само ми каза „Най-лесно е да обвиняваш другите за нещата, които не си постигнал или направил  сам. Единствената ми грешка е, че не съм те научил да си щастлива, където и да се намираш, защото ако беше така щеше да изкараш една много приятна почивка“.  Следващия път, когато видя баща ми ще му се извиня. Ако днес можех да съм отново на 15 с удоволствие щях да приема. Всъщност не съм ходила с родителите си на почивка от 9години, но разбрах, че най-хубавите места на света са тези, на които си истински щастлив и местата, които споделяш с хората, които обичаш.

P.S. Наскоро Митко ми прати показа за приятелство във фейсбук. Отказах. =)

Къде отива любовта, когато си тръгне?

Никъде. Остава си с нас, носим си я напред-назад като домашен любимец, вечеряме с нея, заспиваме с нея, водим дори монолози. Всъщност любовта отива там, където не можем да я видим. Улиците по които сме минавали, песните, които сме слушали дрехите, които сме носили, когато сме били заедно, нещата, които сме вечеряли. Знаете ли къде отива любовта? На майната си! Защото дрехите, които сме носили избеляват и си купуваме нови, а старите отиват в контейнера и след някоя друга седмица виждаш кварталното шоколадче с пола на Бенетон. Песните, които сме слушали вече не са актуални, не ги въртят по цял ден по радио Сити. Улиците, по които сме минавали вече са в ремонт, за да може да минава метрото. Като цяло всичко, което сме правили вече е избледяло, изчезва или вече го няма. Дократо накрая остава едно нищо. Не съм сигурна къде отива любовта, когато си тръгне (въпреки, че имам подозрения, че е на майната си), но съм сигурна какво остава след любовта... едно голямо нищо. Това е краят, но началото никак не изглеждаше по този начин. Наскоро се изрусих и осъзнах, че имам право да се шегувам глуповато със себе си, а дори ми хареса, но ти прогресивно остаряващ работохолик – нямаш право. Преди няколко месеца си харесах един мъж (алилуя) и си викам „Принцесо, гледай го този принц какъв снажен, работещ, печелещ, че и екстремна личност“, после се оказа, че принца и обича да пътува, има си хубава каляска. На мене ми светна нещо, запърхаха разни насекоми в подутия ми в последно време корем (от ядене на дини е). Мисля си „Принцесо, ще се возите двамата в каляската и ще откривате нови дестинации“, еее да ама не! То така става само във филмите и за това ви съветвам да намалите американските продукции. Принца се оказа не точно принц, а по-скоро работохолик, който през weekend-ите вилнее по чалга клубове с разни фолк диви, каляската се превърна в тиква, а приключенският му дух по-скоро начин да избива комплексите си за малоценност, които си ги носи със себе си още от пубертета. А аз, градската нимфа го каня във вкъщи да го храня с нутела и бяло френско вино, да го обгрижвам, да го обичам, да слушаме музика от 60-те и да се чувстваме като в „Закуска в Тифани“. Българската закуска е различна обаче..., българската закуска няма милост, мъжете също. Те идват, за да си отидат и рядко остават за закуска.